zenden

mybulgarianworld:

05:02 сутринта е, на терасата съм. Градът е толкова тих, нито кола минава, нито човек. Има нещо чисто в това. Улиците са сякаш още девствени, а времето е типично по февруарски - усеща се пролетта, но зимата настоява да притежава поне сутрешния леден полъх. Студено ми е. Може би не трябваше да излизам по тениска.
Уличните лампи са толкова изтощени. Мъждукат. Мразя това място, гледам го с непоносимост.. и същевременно го обичам. Знам всяка уличка, знам къде изгревът е най-красив, знам всяко храстче. Знам. И затова не го харесвам. Но то е моето място. И когато след време се върна, ще го гледам с носталгия… и малко омраза.